|
утая̀вам се1, -аш се, несв.; утая̀ се, -аѝш се, мин св. утаѝх се, св., непрех. 1. За утайка — падам на дъното или се полепвам по стените. Дребните скробелни зърна плават в промивната вода, част от тях са се утаили на дъното на съда. || Обр. В зеленикавите му умни очи се бе утаила някаква необикновена за възрастта му, немомчешка сериозност. П. Вежинов. 2. За мътна течност — давам утайка и се избистрям. Водата подир няколко секунди се утаи. Ал. Константинов.
утая̀вам се2, -аш се, несв.; утая̀ се, -аѝш се, мин. св. утаѝх се, св., непрех. Диал. Спотайвам се, скривам се, укривам се. В сърцето му се утаи дълбоко споменът за Парория. Ст. Загорчинов.
|